Мостът Узункьопрю — най-дългият каменен мост от османската епоха

Мостът Узункьопрю в провинция Едирне в северозападната част на Турция е дълъг един километър и половина и е изграден от дялан варовик, прехвърлен над река Ергене, за да може османската армия да преминава от Анадола към Балканите при всякакви метеорологични условия. Когато през 1444 г. по него за първи път премина султан Мурад II, връщащ се от победата в битката при Варна, пред него се простираше най-дългият каменен мост в света — рекорд, който мостът Узункьопрю е държал в Османската империя и Турция 530 години, чак до откриването на Босфорския мост в Истанбул през 1973 г. Днес този гигантски паметник от 174 арки е дал името си на целия град, попаднал е в предварителния списък на ЮНЕСКО и преминава през най-мащабната реставрация от XX век насам, но продължава да остава главният символ на Едирне след имперските джамии на самата столица.

История и произход на моста Узункьопрю

Долината на река Ергене векове наред е била проблем за всички, които пътували от Едирне към Галиполи и по-нататък – към Балканите. Блатистата, обрасла с бодливи храсти низина се превръщала по време на наводнения в непреодолимо препятствие, а укритията в храстите с удоволствие се използвали от разбойници. Преди османците на това място е имало няколко дървени преходи; всички те бързо се разрушавали — то от високите води, то от злонамерени действия. Когато султан Мурад II замислил голяма кампания в Румелия, му се наложило да построи мост, който да издържи както наводненията, така и тежките военни кервани.

Решението било радикално: да се издигне каменна конструкция с такава дължина, че да пресече не само коритото, но и цялата блатиста равнина. Османските хроникьори се разминават в датите, но са единодушни в общата картина — Хока Садеддин Ефенди отнася началото на строителството към 1426–1427 г., Карачелебизаде Абдюлазиз Ефенди посочва 1427–1428 г. Главният архитект е бил придворният майстор Муслихидин, заедно с архитекта Мехмед. Първо от участъка бяха премахнати трънливите зарове, разчистиха се подходите, след което бяха открити кариери в околните села — Ягмурджа, Ескикьой и Хасырджиарнавут, откъдето се доставяха блокове от варовик.

Камъните се свързваха с хоросанска мазилка, която бавно набира якост при контакт с въздуха, а там, където основите на арките не достигаха до скалната основа, в земята се забиваха дървени колове. За арките дърводелците изработвали дървени шаблони-циркули, а когато реката прииждала, кофража трябвало да се поставя в специални жлебове — операция, толкова трудна, че строителството се проточило на шестнадесет години. През 1443–1444 г. мостът, получил името Cisr-i Ergene („Ергенски мост“), най-накрая беше готов. На западния бряг израсна село Яйлар, а на източния — цял град Узункьопрю, буквално „Дълъг мост“, който и даде на прехода съвременното му име. На тържественото откриване пристигна самият султан, който се връщаше в Истанбул след Варна; до моста тогава бяха построени джамия, имарет и медресе.

Архитектура и забележителности

Цифрите за Узункьопрю и до днес впечатляват. Към момента на завършването си преходът е имал дължина 1392 метра при ширина 5,24 метра и се е опирал на 174 арки с различна форма — част от тях стреловидни, част полукръгли, с различна височина и разстояние между опорите. Най-голямата арка е била с дължина 14 метра. Няколко века на преустройства и катастрофи са намалили броя на арките до 172, като осем от тях постепенно са потънали под земята и днес са видими 164. Текущата реставрация трябва да разкрие част от погребаните пролети и да върне на паметника първоначалния му вид.

Дърворезби и селджукски мотиви

Главното украшение на Узункьопрю е каменната дърворезба върху стълбовете и парапетите. Сред фигурите се различават слонове, лъвове и птици; до тях – орнаменти от селджукската традиция, забележими за познавачите на османската декоративна школа. Част от релефите е изгубена, част е била подменена по време на реставрациите, и затова днес по моста може да се разхожда човек като по своеобразен учебник по история: тук камък от XV век, там по-късен блок, поставен след поредното земетресение. Османският пътешественик Евлия Челеби, посетил Узункьопрю през 1658 г., описва прехода с дължина „две хиляди изтеглени крачки“ – древна метафора, която се е наложила в местните разкази.

Балкони и вълноломи

Уникален детайл са двата балкона над водата, които превръщат функционалното съоръжение в място за разходки. Единият е разположен над арките 40 и 41 и има размери 3,4 на 0,4 метра, а другият, значително по-дълъг, — над арките 102 и 103, с дължина 9,4 метра. От тях се разкрива най-красивата гледка към извивката на реката и силуета на самия мост. На пилоните са запазени така наречените „селярани“ – каменни вълноломи, които разбиват потока по време на наводнения и предпазват опорите от подмиване. Това инженерно решение е позволило на съоръжението да преживее няколко века наводнения.

Дължина, рекорди и размери

Размерите на моста се променяха заедно с реставрациите. През 1978 г. той е бил с дължина 1266 метра, през 1989 г. – 1254 метра, а през 2018 г. специално за Книгата на рекордите на Гинес измерванията показаха 1306,2 метра. Въпреки свиването, Узункьопрю остава най-дългият каменен мост в света и най-дългият каменен мост в Турция. Половин хилядолетие той държеше и общоосманския рекорд: до 1973 г. в страната не е имало по-дълъг мост и само Босфорският мост в Истанбул е успял да го надмине.

Реставрации през XX и XXI век

Първият известен ремонт е извършен през 1546 г., а първата мащабна реставрация – през 1620 г. Земетресенията и наводненията от 1822–1823 г. разрушават четири арки, на тяхно място са поставени три по-големи; през 1901 г. се срутиха още три арки, а до 1904 г. те бяха заменени с две нови. През 1908 г. градските власти, без да мигнат, разглобиха част от камъните на моста, за да изградят от тях чешми за питейна вода в самия Узункьопрю. От 1964 до 1971 г. Главното управление на автомобилните пътища разшири моста с 150 сантиметра — до 6,80 метра — и го покри с 20-сантиметрова стоманена плоча с бетонно заливане с цел двупосочно движение. Тази преустройка осигурила основа за асфалт, но се превърнала в бавна катастрофа: тежките камиони години наред разрушавали историческата зидария, а през 1993 г. пукнатините между камъните се налагало да се запълват с хоросан. Едва през 2013 г., когато на километър разстояние откриха нов стоманобетонен мост, тежкотоварният транспорт беше премахнат от историческата преправа, а през септември 2021 г. Узункьопрю беше окончателно затворен за автомобили, за да бъде предаден за три-четири години на строители и реставратори.

Интересни факти и легенди

• Името „Узункьопрю“ в буквален превод означава „Дълъг мост“: първо така нарекли самия мост, а след това – селото, което израснало на източния му край и в крайна сметка се превърнало в съвременен град.
• Тържественото откриване през 1444 г. съвпаднало с завръщането на Мурад II от поход: триумфът на армията и пускането на моста над коварната Ергене се превърнали в народната памет в един сюжет, и до днес в Едирне казват, че Узункьопрю „е израснал заедно с победата при Варна“.
• През 1718 г. преминаването е официално преименувано на Каср-и Ергене, но името не се е наложило: още през 1727 г. френският пътешественик Обри де Ла Мотр отбелязва, че местните жители продължават да наричат както града, така и моста със старото име – Узункьопрю.
• През 2015 г. мостът е включен в предварителния списък на ЮНЕСКО за културна номинация; статутът на пълноправен обект на Световното наследство все още не е присъден, но процедурата е стартирана.
• През 2018 г. имаше намерение снимка на Узункьопрю да бъде поставена на първата страница на новия турски паспорт — но Министерството на вътрешните работи погрешно отпечата до нея изображение на моста Мерич, оставяйки надписа „Узункьопрю“; тази куриозна история веднага се превърна в местен мем.

Как да стигнете

Мостът се намира в покрайнините на едноименното селище в провинция Едирне, на 60 километра югоизточно от самия Едирне и на около 230 километра от Истанбул. Най-удобният вариант за рускоговорящ пътешественик е да пристигне на летище IST в Истанбул, да стигне с метро и автобус до автогара Есенлер, а оттам да се качи на междуградски автобус до Узункьопрю; пътуването отнема около три часа. Алтернатива е влакът: исторически Узункьопрю е гранична гара пред Гърция и дотук се движи крайградски електрически влак от Едирне.

С кола най-лесно е да се пътува по магистрала O-3/E80 до Едирне, а след това по път D.550 на юг към Кешан. Преди тази магистрала минаваше директно по историческия мост, но сега се използва новият стоманобетонен мост, открит през 2013–2015 г., на километър встрани. Удобно е да оставите колата на паркинга при входа в града откъм стария път: оттам до подстъпите към Узункьопрю са пет-десет минути пеша. Общественият транспорт в самия Узункьопрю се състои от долмуши и микробуси до околните села; от централния площад до моста лесно се стига за четвърт час.

Съвети за пътешественика

Най-доброто време за пътуване е късната пролет (май) и ранната есен (септември–октомври): меката светлина пада красиво върху сиво-жълтия варовик, а нивото на водата в Ергене обикновено е умерено и се виждат долните яруси на биковете. През лятото си струва да се пътува рано сутрин или към залез – през деня има малко сянка, а равнината се нагрява до 32–34 градуса. През зимата долината често е в мъгла; за фотографа това е късмет, за пешеходеца – повод да се облече по-топло, тъй като вятърът от Балканите тук е остър.

Задължително проверете преди пътуването текущото състояние на реставрацията: от септември 2021 г. мостът е затворен за транспорт, а на отделни участъци периодично се ограничава и достъпът за пешеходци. Обявената продължителност на работата е три-четири години, но по опит от големи османски реставрации сроковете се изместват. Най-добрите места за снимане са северният подход от отсрещния бряг на Ергене (оттук е заснета известната снимка на лентата от арки, изчезваща в хоризонта) и склонът на хълма на югоизток от града. Вземете със себе си бутилка вода, шапка и удобни обувки: подстъпите към моста от двете страни са утъпкани пътеки, на места с каменисти участъци.

Най-логично е да съчетаете посещението с разходка из османската Едирне: джамията Селимие, дело на Мимар Синан, комплексът на Баязид II, Старата джамия и покритият базар се намират по пътя от Истанбул и заслужават отделен ден. За любителите на инженерната история е интересно да сравнят Узункьопрю с друг дълъг османски мост — Мечът на Мехмед Паша във Вишеград, който е описан от Иво Андрич в „Мостът над Дрина“; паралелът с балканските литературни мостове тук се налага от само себе си. И най-важното: към този мост трябва да се подходи без бързане. Мостът Узункьопрю не изисква да се претича по него с фотоапарат – той се разкрива пред този, който спре, преброи арките и се опита да си представи как шестнадесет години на това блато се е издигала каменна пътека с дължина от километър и половина към Балканите.